| Произношение | перепривива́ть |
| Начальная форма | перепривива́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | перепривива́ю | перепривива́л | |
| жен. р. | перепривива́ла | |||
| Ты | муж. р. | перепривива́ешь | перепривива́л | перепривива́й |
| жен. р. | перепривива́ла | |||
| Он | перепривива́ет | перепривива́л | ||
| Она | перепривива́ла | |||
| Оно | перепривива́ло | |||
| Мы | перепривива́ем | перепривива́ли | ||
| Вы | перепривива́ете | перепривива́ли | перепривива́йте | |
| Они | перепривива́ют | перепривива́ли | ||
пере — приставка,
при — приставка,
ви — корень,
ва — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | перепривива́ть |
| Прич. страд. наст. | перепривива́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | перепривива́ем |
| Прич. действ. прош. | перепривива́вший |
| Прич. действ. наст. | перепривива́ющий |
| Дееприч. наст. | перепривива́я |