| Произношение | парафи́н |
| Начальная форма | парафи́н |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | парафи́н | парафи́н |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | парафи́н | парафи́ны |
| Рд. | парафи́на | парафи́нов |
| Дт. | парафи́ну | парафи́нам |
| Вн. | парафи́н | парафи́ны |
| Тв. | парафи́ном | парафи́нами |
| Пр. | парафи́не | парафи́нах |
парафин — корень,
ø — нулевое окончание.