| Произношение | паракли́т |
| Начальная форма | паракли́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | паракли́т | паракли́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | паракли́т | паракли́ты |
| Рд. | паракли́та | паракли́тов |
| Дт. | паракли́ту | паракли́там |
| Вн. | паракли́т | паракли́ты |
| Тв. | паракли́том | паракли́тами |
| Пр. | паракли́те | паракли́тах |
параклит — корень,
ø — нулевое окончание.