| Произношение | отхера́чить |
| Начальная форма | отхера́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отхера́чу | отхера́чил | |
| жен. р. | отхера́чила | |||
| Ты | муж. р. | отхера́чишь | отхера́чил | отхера́чь |
| жен. р. | отхера́чила | |||
| Он | отхера́чит | отхера́чил | ||
| Она | отхера́чила | |||
| Оно | отхера́чило | |||
| Мы | отхера́чим | отхера́чили | ||
| Вы | отхера́чите | отхера́чили | отхера́чьте | |
| Они | отхера́чат | отхера́чили | ||
от — приставка,
херач — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отхера́чить |
| Прич. страд. прош. | отхера́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | отхера́чен |
| Прич. действ. прош. | отхера́чивший |
| Дееприч. прош. | отхера́чаотхера́чивотхера́чивши |