Произношение | отуре́чивать |
Начальная форма | отуречивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отуречиваю | отуречивал | |
жен. р. | отуречивала | |||
Ты | муж. р. | отуречиваешь | отуречивал | отуречивай |
жен. р. | отуречивала | |||
Он | отуречивает | отуречивал | ||
Она | отуречивала | |||
Оно | отуречивало | |||
Мы | отуречиваем | отуречивали | ||
Вы | отуречиваете | отуречивали | отуречивайте | |
Они | отуречивают | отуречивали |
о — приставка,
туреч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отуречивать |
Прич. страд. наст. | отуречиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | отуречиваем |
Прич. действ. прош. | отуречивавший |
Прич. действ. наст. | отуречивающий |
Дееприч. наст. | отуречивая |