| Произношение | отследи́ть |
| Начальная форма | отследи́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отслежу́ | отследи́л | |
| жен. р. | отследи́ла | |||
| Ты | муж. р. | отследи́шь | отследи́л | отследи́ |
| жен. р. | отследи́ла | |||
| Он | отследи́т | отследи́л | ||
| Она | отследи́ла | |||
| Оно | отследи́ло | |||
| Мы | отследи́м | отследи́ли | ||
| Вы | отследи́те | отследи́ли | отследи́те | |
| Они | отследя́т | отследи́ли | ||
от — приставка,
след — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отследи́ть |
| Прич. страд. прош. | отсле́женный |
| Прич. кр. страд. прош. | отсле́жен |
| Прич. действ. прош. | отследи́вший |
| Дееприч. прош. | отследи́вотследи́вшиотследя́ |