| Произношение | отреша́ть |
| Начальная форма | отреша́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
отреш — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отреша́ть |
| Прич. страд. наст. | отреша́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | отреша́ем |
| Прич. действ. прош. | отреша́вший |
| Прич. действ. наст. | отреша́ющий |
| Дееприч. наст. | отреша́я |