| Произношение | отрезве́ть |
| Начальная форма | отрезве́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отрезве́ю | отрезве́л | |
| жен. р. | отрезве́ла | |||
| Ты | муж. р. | отрезве́ешь | отрезве́л | отрезве́й |
| жен. р. | отрезве́ла | |||
| Он | отрезве́ет | отрезве́л | ||
| Она | отрезве́ла | |||
| Оно | отрезве́ло | |||
| Мы | отрезве́ем | отрезве́ли | ||
| Вы | отрезве́ете | отрезве́ли | отрезве́йте | |
| Они | отрезве́ют | отрезве́ли | ||
о — приставка,
трезв — корень,
е — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отрезве́ть |
| Прич. действ. прош. | отрезве́вший |
| Дееприч. прош. | отрезве́вотрезве́вши |