| Произношение | отора́чивать |
| Начальная форма | отора́чивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отора́чиваю | отора́чивал | |
| жен. р. | отора́чивала | |||
| Ты | муж. р. | отора́чиваешь | отора́чивал | отора́чивай |
| жен. р. | отора́чивала | |||
| Он | отора́чивает | отора́чивал | ||
| Она | отора́чивала | |||
| Оно | отора́чивало | |||
| Мы | отора́чиваем | отора́чивали | ||
| Вы | отора́чиваете | отора́чивали | отора́чивайте | |
| Они | отора́чивают | отора́чивали | ||
о — приставка,
торач — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отора́чивать |
| Прич. страд. наст. | отора́чиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | отора́чиваем |
| Прич. действ. прош. | отора́чивавший |
| Прич. действ. наст. | отора́чивающий |
| Дееприч. наст. | отора́чивая |