| Произношение | отквита́ть |
| Начальная форма | отквита́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отквита́ю | отквита́л | |
| жен. р. | отквита́ла | |||
| Ты | муж. р. | отквита́ешь | отквита́л | отквита́й |
| жен. р. | отквита́ла | |||
| Он | отквита́ет | отквита́л | ||
| Она | отквита́ла | |||
| Оно | отквита́ло | |||
| Мы | отквита́ем | отквита́ли | ||
| Вы | отквита́ете | отквита́ли | отквита́йте | |
| Они | отквита́ют | отквита́ли | ||
от — приставка,
квит — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отквита́ть |
| Прич. страд. прош. | откви́танный |
| Прич. кр. страд. прош. | откви́тан |
| Прич. действ. прош. | отквита́вший |
| Дееприч. прош. | отквита́вотквита́вши |