| Произношение | опредме́чивать |
| Начальная форма | опредме́чивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | опредме́чиваю | опредме́чивал | |
| жен. р. | опредме́чивала | |||
| Ты | муж. р. | опредме́чиваешь | опредме́чивал | опредме́чивай |
| жен. р. | опредме́чивала | |||
| Он | опредме́чивает | опредме́чивал | ||
| Она | опредме́чивала | |||
| Оно | опредме́чивало | |||
| Мы | опредме́чиваем | опредме́чивали | ||
| Вы | опредме́чиваете | опредме́чивали | опредме́чивайте | |
| Они | опредме́чивают | опредме́чивали | ||
о — приставка,
пред — корень,
меч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | опредме́чивать |
| Прич. страд. наст. | опредме́чиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | опредме́чиваем |
| Прич. действ. прош. | опредме́чивавший |
| Прич. действ. наст. | опредме́чивающий |
| Дееприч. наст. | опредме́чивая |