| Произношение | оказё́нивать |
| Начальная форма | оказе́нивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | оказе́ниваю | оказе́нивал | |
| жен. р. | оказе́нивала | |||
| Ты | муж. р. | оказе́ниваешь | оказе́нивал | оказе́нивай |
| жен. р. | оказе́нивала | |||
| Он | оказе́нивает | оказе́нивал | ||
| Она | оказе́нивала | |||
| Оно | оказе́нивало | |||
| Мы | оказе́ниваем | оказе́нивали | ||
| Вы | оказе́ниваете | оказе́нивали | оказе́нивайте | |
| Они | оказе́нивают | оказе́нивали | ||
о — приставка,
казен — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | оказе́нивать |
| Прич. страд. наст. | оказе́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | оказе́ниваем |
| Прич. действ. прош. | оказе́нивавший |
| Прич. действ. наст. | оказе́нивающий |
| Дееприч. наст. | оказе́нивая |