| Произношение | озарё́нное |
| Начальная форма | озаре́нный |
| Форма | полное |
| Залог | страдательное |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Возвратность | невозвратное |
| Варианты | озаре́нное | озаре́нное |
| Падеж | именительный | винительный |
озар — корень,
енн — суффикс,
ое — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | озари́ть |
| Прич. страд. прош. | озаре́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | озаре́н |
| Прич. действ. прош. | озари́вший |
| Дееприч. прош. | озаря́озари́возари́вши |
| Произношение | озарё́нное |
| Начальная форма | озаре́нный |
| Форма | полное |
| Изменяемая/неизменяемая форма | изменяемое |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Варианты | озаре́нное | озаре́нное |
| Падеж | именительный | винительный |
озар — корень,
енн — суффикс,
ое — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Прил. | озаре́нный |
| Прил. кр. | озаре́н |
| Прил. сравн. ст. | озаре́ннееозаре́нней |