| Произношение | озагла́вливать |
| Начальная форма | озагла́вливать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | озагла́вливаю | озагла́вливал | |
| жен. р. | озагла́вливала | |||
| Ты | муж. р. | озагла́вливаешь | озагла́вливал | озагла́вливай |
| жен. р. | озагла́вливала | |||
| Он | озагла́вливает | озагла́вливал | ||
| Она | озагла́вливала | |||
| Оно | озагла́вливало | |||
| Мы | озагла́вливаем | озагла́вливали | ||
| Вы | озагла́вливаете | озагла́вливали | озагла́вливайте | |
| Они | озагла́вливают | озагла́вливали | ||
о — приставка,
заглавл — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | озагла́вливать |
| Прич. страд. наст. | озагла́вливаемый |
| Прич. кр. страд. наст. | озагла́вливаем |
| Прич. действ. прош. | озагла́вливавший |
| Прич. действ. наст. | озагла́вливающий |
| Дееприч. наст. | озагла́вливая |