| Произношение | обо́зник |
| Начальная форма | обо́зник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | обо́зник | обо́зники |
| Рд. | обо́зника | обо́зников |
| Дт. | обо́знику | обо́зникам |
| Вн. | обо́зника | обо́зников |
| Тв. | обо́зником | обо́зниками |
| Пр. | обо́знике | обо́зниках |
обоз — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.