| Произношение | обасурма́нить |
| Начальная форма | обасурма́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | обасурма́ню | обасурма́нил | |
| жен. р. | обасурма́нила | |||
| Ты | муж. р. | обасурма́нишь | обасурма́нил | обасурма́нь |
| жен. р. | обасурма́нила | |||
| Он | обасурма́нит | обасурма́нил | ||
| Она | обасурма́нила | |||
| Оно | обасурма́нило | |||
| Мы | обасурма́ним | обасурма́нили | ||
| Вы | обасурма́ните | обасурма́нили | обасурма́ньте | |
| Они | обасурма́нят | обасурма́нили | ||
о — приставка,
басурман — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | обасурма́нить |
| Прич. страд. прош. | обасурма́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | обасурма́нен |
| Прич. действ. прош. | обасурма́нивший |
| Дееприч. прош. | обасурма́няобасурма́нивобасурма́нивши |