| Произношение | норматизи́руя |
| Начальная форма | норматизи́ровать |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | несовершенный |
| Время | настоящее |
| Возвратность | невозвратное |
норм — корень,
ат — суффикс,
из — суффикс,
ир — суффикс,
у — суффикс,
я — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | норматизи́ровать |
| Прич. страд. прош. | норматизи́рованный |
| Прич. кр. страд. прош. | норматизи́рован |
| Прич. страд. наст. | норматизи́руемый |
| Прич. кр. страд. наст. | норматизи́руем |
| Прич. действ. прош. | норматизи́ровавший |
| Прич. действ. наст. | норматизи́рующий |
| Дееприч. наст. | норматизи́руя |