| Произношение | начека́нивать |
| Начальная форма | начека́нивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | начека́ниваю | начека́нивал | |
| жен. р. | начека́нивала | |||
| Ты | муж. р. | начека́ниваешь | начека́нивал | начека́нивай |
| жен. р. | начека́нивала | |||
| Он | начека́нивает | начека́нивал | ||
| Она | начека́нивала | |||
| Оно | начека́нивало | |||
| Мы | начека́ниваем | начека́нивали | ||
| Вы | начека́ниваете | начека́нивали | начека́нивайте | |
| Они | начека́нивают | начека́нивали | ||
на — приставка,
чекан — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | начека́нивать |
| Прич. страд. наст. | начека́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | начека́ниваем |
| Прич. действ. прош. | начека́нивавший |
| Прич. действ. наст. | начека́нивающий |
| Дееприч. наст. | начека́нивая |