| Произношение | нафа́брить |
| Начальная форма | нафа́брить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | нафа́брю | нафа́брил | |
| жен. р. | нафа́брила | |||
| Ты | муж. р. | нафа́бришь | нафа́брил | нафа́бри |
| жен. р. | нафа́брила | |||
| Он | нафа́брит | нафа́брил | ||
| Она | нафа́брила | |||
| Оно | нафа́брило | |||
| Мы | нафа́брим | нафа́брили | ||
| Вы | нафа́брите | нафа́брили | нафа́брите | |
| Они | нафа́брят | нафа́брили | ||
на — приставка,
фабр — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | нафа́брить |
| Прич. страд. прош. | нафа́бренный |
| Прич. кр. страд. прош. | нафа́брен |
| Прич. действ. прош. | нафа́бривший |
| Дееприч. прош. | нафа́брянафа́бривнафа́бривши |