| Произношение | натарато́рить |
| Начальная форма | натарато́рить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | натарато́рю | натарато́рил | |
| жен. р. | натарато́рила | |||
| Ты | муж. р. | натарато́ришь | натарато́рил | натарато́рь |
| жен. р. | натарато́рила | |||
| Он | натарато́рит | натарато́рил | ||
| Она | натарато́рила | |||
| Оно | натарато́рило | |||
| Мы | натарато́рим | натарато́рили | ||
| Вы | натарато́рите | натарато́рили | натарато́рьте | |
| Они | натарато́рят | натарато́рили | ||
на — приставка,
таратор — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | натарато́рить |
| Прич. страд. прош. | натарато́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | натарато́рен |
| Прич. действ. прош. | натарато́ривший |
| Дееприч. прош. | натарато́рянатарато́ривнатарато́ривши |