| Произношение | нарту́чивать |
| Начальная форма | нарту́чивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | нарту́чиваю | нарту́чивал | |
| жен. р. | нарту́чивала | |||
| Ты | муж. р. | нарту́чиваешь | нарту́чивал | нарту́чивай |
| жен. р. | нарту́чивала | |||
| Он | нарту́чивает | нарту́чивал | ||
| Она | нарту́чивала | |||
| Оно | нарту́чивало | |||
| Мы | нарту́чиваем | нарту́чивали | ||
| Вы | нарту́чиваете | нарту́чивали | нарту́чивайте | |
| Они | нарту́чивают | нарту́чивали | ||
на — приставка,
ртуч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | нарту́чивать |
| Прич. страд. наст. | нарту́чиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | нарту́чиваем |
| Прич. действ. прош. | нарту́чивавший |
| Прич. действ. наст. | нарту́чивающий |
| Дееприч. наст. | нарту́чивая |