| Произношение | нарту́тить |
| Начальная форма | нарту́тить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | нарту́чу | нарту́тил | |
| жен. р. | нарту́тила | |||
| Ты | муж. р. | нарту́тишь | нарту́тил | нарту́ть |
| жен. р. | нарту́тила | |||
| Он | нарту́тит | нарту́тил | ||
| Она | нарту́тила | |||
| Оно | нарту́тило | |||
| Мы | нарту́тим | нарту́тили | ||
| Вы | нарту́тите | нарту́тили | нарту́тьте | |
| Они | нарту́тят | нарту́тили | ||
на — приставка,
ртут — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | нарту́тить |
| Прич. страд. прош. | нарту́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | нарту́чен |
| Прич. действ. прош. | нарту́тивший |
| Дееприч. прош. | нарту́тянарту́тивнарту́тивши |