| Произношение | напринима́ть |
| Начальная форма | напринима́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | напринима́ю | напринима́л | |
| жен. р. | напринима́ла | |||
| Ты | муж. р. | напринима́ешь | напринима́л | напринима́й |
| жен. р. | напринима́ла | |||
| Он | напринима́ет | напринима́л | ||
| Она | напринима́ла | |||
| Оно | напринима́ло | |||
| Мы | напринима́ем | напринима́ли | ||
| Вы | напринима́ете | напринима́ли | напринима́йте | |
| Они | напринима́ют | напринима́ли | ||
на — приставка,
приним — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | напринима́ть |
| Прич. действ. прош. | напринима́вший |
| Дееприч. прош. | напринима́внапринима́вши |