| Произношение | наприду́мать |
| Начальная форма | наприду́мать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | наприду́маю | наприду́мал | |
| жен. р. | наприду́мала | |||
| Ты | муж. р. | наприду́маешь | наприду́мал | наприду́май |
| жен. р. | наприду́мала | |||
| Он | наприду́мает | наприду́мал | ||
| Она | наприду́мала | |||
| Оно | наприду́мало | |||
| Мы | наприду́маем | наприду́мали | ||
| Вы | наприду́маете | наприду́мали | наприду́майте | |
| Они | наприду́мают | наприду́мали | ||
на — приставка,
при — приставка,
дум — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наприду́мать |
| Прич. страд. прош. | наприду́манный |
| Прич. кр. страд. прош. | наприду́ман |
| Прич. действ. прош. | наприду́мавший |
| Дееприч. прош. | наприду́мавнаприду́мавши |