| Произношение | напе́рчи́ть |
| Начальная форма | напе́рчи́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | напе́рчу́ | напе́рчи́л | |
| жен. р. | напе́рчи́ла | |||
| Ты | муж. р. | напе́рчи́шь | напе́рчи́л | напе́рчи́ |
| жен. р. | напе́рчи́ла | |||
| Он | напе́рчи́т | напе́рчи́л | ||
| Она | напе́рчи́ла | |||
| Оно | напе́рчи́ло | |||
| Мы | напе́рчи́м | напе́рчи́ли | ||
| Вы | напе́рчи́те | напе́рчи́ли | напе́рчи́те | |
| Они | напе́рча́т | напе́рчи́ли | ||
на — приставка,
перч — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | напе́рчи́ть |
| Прич. страд. прош. | напе́рче́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | напе́рче́н |
| Прич. действ. прош. | напе́рчи́вший |
| Дееприч. прош. | напе́рча́напе́рчи́внапе́рчи́вши |