| Произношение | наме́рила |
| Начальная форма | наме́рить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
на — приставка,
мер — корень,
и — суффикс,
ла — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наме́рить |
| Прич. страд. прош. | наме́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | наме́рен |
| Прич. действ. прош. | наме́ривший |
| Дееприч. прош. | наме́рянаме́ривнаме́ривши |
| Произношение | наме́рила |
| Начальная форма | наме́рять |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
на — приставка,
мер — корень,
и — суффикс,
ла — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наме́рять |
| Прич. страд. прош. | наме́рянный |
| Прич. кр. страд. прош. | наме́рян |
| Прич. действ. прош. | наме́ривший |
| Дееприч. прош. | наме́ривнаме́ривши |