| Произношение | наме́рив |
| Начальная форма | наме́рить |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Возвратность | невозвратное |
на — приставка,
мер — корень,
и — суффикс,
в — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наме́рить |
| Прич. страд. прош. | наме́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | наме́рен |
| Прич. действ. прош. | наме́ривший |
| Дееприч. прош. | наме́рянаме́ривнаме́ривши |
| Произношение | наме́рив |
| Начальная форма | наме́рять |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Возвратность | невозвратное |
на — приставка,
мер — корень,
и — суффикс,
в — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наме́рять |
| Прич. страд. прош. | наме́рянный |
| Прич. кр. страд. прош. | наме́рян |
| Прич. действ. прош. | наме́ривший |
| Дееприч. прош. | наме́ривнаме́ривши |