| Произношение | накно́цать |
| Начальная форма | накно́цать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | накно́цаю | накно́цал | |
| жен. р. | накно́цала | |||
| Ты | муж. р. | накно́цаешь | накно́цал | накно́цай |
| жен. р. | накно́цала | |||
| Он | накно́цает | накно́цал | ||
| Она | накно́цала | |||
| Оно | накно́цало | |||
| Мы | накно́цаем | накно́цали | ||
| Вы | накно́цаете | накно́цали | накно́цайте | |
| Они | накно́цают | накно́цали | ||
на — приставка,
кноц — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | накно́цать |
| Прич. страд. прош. | накно́цанный |
| Прич. кр. страд. прош. | накно́цан |
| Прич. действ. прош. | накно́цавший |
| Дееприч. прош. | накно́цавнакно́цавши |