| Произношение | накаря́бать |
| Начальная форма | накаря́бать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | накаря́баю | накаря́бал | |
| жен. р. | накаря́бала | |||
| Ты | муж. р. | накаря́баешь | накаря́бал | накаря́бай |
| жен. р. | накаря́бала | |||
| Он | накаря́бает | накаря́бал | ||
| Она | накаря́бала | |||
| Оно | накаря́бало | |||
| Мы | накаря́баем | накаря́бали | ||
| Вы | накаря́баете | накаря́бали | накаря́байте | |
| Они | накаря́бают | накаря́бали | ||
на — приставка,
каряб — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | накаря́бать |
| Прич. страд. прош. | накаря́банный |
| Прич. кр. страд. прош. | накаря́бан |
| Прич. действ. прош. | накаря́бавший |
| Дееприч. прош. | накаря́бавнакаря́бавши |