| Произношение | назрева́ть |
| Начальная форма | назрева́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | назрева́ю | назрева́л | |
| жен. р. | назрева́ла | |||
| Ты | муж. р. | назрева́ешь | назрева́л | назрева́й |
| жен. р. | назрева́ла | |||
| Он | назрева́ет | назрева́л | ||
| Она | назрева́ла | |||
| Оно | назрева́ло | |||
| Мы | назрева́ем | назрева́ли | ||
| Вы | назрева́ете | назрева́ли | назрева́йте | |
| Они | назрева́ют | назрева́ли | ||
на — приставка,
зре — корень,
ва — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | назрева́ть |
| Прич. действ. прош. | назрева́вший |
| Прич. действ. наст. | назрева́ющий |
| Дееприч. наст. | назрева́я |