| Произношение | моргу́нчик |
| Начальная форма | моргу́нчик |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | моргу́нчик | моргу́нчик |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | моргу́нчик | моргу́нчики |
| Рд. | моргу́нчика | моргу́нчиков |
| Дт. | моргу́нчику | моргу́нчикам |
| Вн. | моргу́нчик | моргу́нчики |
| Тв. | моргу́нчиком | моргу́нчиками |
| Пр. | моргу́нчике | моргу́нчиках |
моргун — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.