| Произношение | куме́кать |
| Начальная форма | куме́кать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
кумека — корень,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | куме́кать |
| Прич. действ. прош. | куме́кавший |
| Прич. действ. наст. | куме́кающий |
| Дееприч. наст. | куме́кая |