| Произношение | кочени́те |
| Начальная форма | кочени́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| Варианты | кочени́те | кочени́те |
| Наклонение | повелительное | изъявительное |
| Время | настоящее | |
| Лицо | 2-e лицо |
кочен — корень,
ите — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | кочени́ть |
| Прич. страд. прош. | кочене́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | кочене́н |
| Прич. страд. наст. | кочени́мый |
| Прич. кр. страд. наст. | кочени́м |
| Прич. действ. прош. | кочени́вший |
| Прич. действ. наст. | коченя́щий |
| Дееприч. наст. | коченя́ |