Произношение | коче́вник |
Начальная форма | кочевник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | кочевник | кочевники |
Рд. | кочевника | кочевников |
Дт. | кочевнику | кочевникам |
Вн. | кочевника | кочевников |
Тв. | кочевником | кочевниками |
Пр. | кочевнике | кочевниках |
кочев — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.