| Произношение | копроли́т |
| Начальная форма | копроли́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | копроли́т | копроли́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | копроли́т | копроли́ты |
| Рд. | копроли́та | копроли́тов |
| Дт. | копроли́ту | копроли́там |
| Вн. | копроли́т | копроли́ты |
| Тв. | копроли́том | копроли́тами |
| Пр. | копроли́те | копроли́тах |
копр — корень,
о — соединительная гласная,
лит — корень,
ø — нулевое окончание.