| Произношение | командирова́ть |
| Начальная форма | командирова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | двувидовой |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
команд — корень,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | командирова́ть |
| Прич. страд. прош. | командиро́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | командиро́ван |
| Прич. страд. наст. | командиру́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | командиру́ем |
| Прич. действ. прош. | командирова́вший |
| Прич. действ. наст. | командиру́ющий |
| Дееприч. прош. | командирова́в |
| Дееприч. наст. | командиру́я |