| Произношение | козали́т |
| Начальная форма | козали́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | козали́т | козали́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | козали́т | козали́ты |
| Рд. | козали́та | козали́тов |
| Дт. | козали́ту | козали́там |
| Вн. | козали́т | козали́ты |
| Тв. | козали́том | козали́тами |
| Пр. | козали́те | козали́тах |
коза — корень,
лит — корень,
ø — нулевое окончание.