| Произношение | карту́зник |
| Начальная форма | карту́зник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | карту́зник | карту́зники |
| Рд. | карту́зника | карту́зников |
| Дт. | карту́знику | карту́зникам |
| Вн. | карту́зника | карту́зников |
| Тв. | карту́зником | карту́зниками |
| Пр. | карту́знике | карту́зниках |
картуз — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.