| Произношение | карту́зик |
| Начальная форма | карту́зик |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | карту́зик | карту́зик |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | карту́зик | карту́зики |
| Рд. | карту́зика | карту́зиков |
| Дт. | карту́зику | карту́зикам |
| Вн. | карту́зик | карту́зики |
| Тв. | карту́зиком | карту́зиками |
| Пр. | карту́зике | карту́зиках |
картуз — корень,
ик — суффикс,
ø — нулевое окончание.