Произношение | кариати́да |
Начальная форма | кариатида |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | кариатида | кариатиды |
Рд. | кариатиды | кариатид |
Дт. | кариатиде | кариатидам |
Вн. | кариатиду | кариатид |
Тв. | кариатидойкариатидою | кариатидами |
Пр. | кариатиде | кариатидах |
кариатид — корень,
а — окончание.