Произношение | каракита́й |
Начальная форма | каракитай |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | каракитай | каракитай |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | каракитай | каракитаи |
Рд. | каракитая | каракитаев |
Дт. | каракитаю | каракитаям |
Вн. | каракитай | каракитаи |
Тв. | каракитаем | каракитаями |
Пр. | каракитае | каракитаях |
каракит — корень,
ай — окончание.