Произношение | каракирги́з |
Начальная форма | каракиргиз |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | каракиргиз | каракиргизы |
Рд. | каракиргиза | каракиргизов |
Дт. | каракиргизу | каракиргизам |
Вн. | каракиргиза | каракиргизов |
Тв. | каракиргизом | каракиргизами |
Пр. | каракиргизе | каракиргизах |
каракиргиз — корень,
ø — нулевое окончание.