| Произношение | каню́чить |
| Начальная форма | каню́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
канюч — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | каню́чить |
| Прич. страд. прош. | каню́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | каню́чен |
| Прич. страд. наст. | каню́чимый |
| Прич. кр. страд. наст. | каню́чим |
| Прич. действ. прош. | каню́чивший |
| Прич. действ. наст. | каню́чащий |
| Дееприч. наст. | каню́ча |