| Произношение | каню́чение |
| Начальная форма | каню́чение |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение, на -ие |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Варианты | каню́чение | каню́чение |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | каню́чение | каню́чения |
| Рд. | каню́чения | каню́чений |
| Дт. | каню́чению | каню́чениям |
| Вн. | каню́чение | каню́чения |
| Тв. | каню́чением | каню́чениями |
| Пр. | каню́чении | каню́чениях |
канюч — корень,
ени — суффикс,
е — окончание.