| Произношение | канони́р |
| Начальная форма | канони́р |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | канони́р | канони́ры |
| Рд. | канони́ра | канони́ров |
| Дт. | канони́ру | канони́рам |
| Вн. | канони́ра | канони́ров |
| Тв. | канони́ром | канони́рами |
| Пр. | канони́ре | канони́рах |
канонир — корень,
ø — нулевое окончание.