Произношение | исцара́пать |
Начальная форма | исцарапать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | исцарапаю | исцарапал | |
жен. р. | исцарапала | |||
Ты | муж. р. | исцарапаешь | исцарапал | исцарапай |
жен. р. | исцарапала | |||
Он | исцарапает | исцарапал | ||
Она | исцарапала | |||
Оно | исцарапало | |||
Мы | исцарапаем | исцарапали | ||
Вы | исцарапаете | исцарапали | исцарапайте | |
Они | исцарапают | исцарапали |
ис — приставка,
царап — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | исцарапать |
Прич. страд. прош. | исцарапанный |
Прич. кр. страд. прош. | исцарапан |
Прич. действ. прош. | исцарапавший |
Дееприч. прош. | исцарапависцарапавши |