| Произношение | императи́в |
| Начальная форма | императи́в |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | императи́в | императи́в |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | императи́в | императи́вы |
| Рд. | императи́ва | императи́вов |
| Дт. | императи́ву | императи́вам |
| Вн. | императи́в | императи́вы |
| Тв. | императи́вом | императи́вами |
| Пр. | императи́ве | императи́вах |
императив — корень,
ø — нулевое окончание.