| Произношение | имерети́на |
| Начальная форма | имерети́н |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | имерети́на | имерети́на |
| Падеж | родительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | имерети́н | имерети́ны |
| Рд. | имерети́на | имерети́н |
| Дт. | имерети́ну | имерети́нам |
| Вн. | имерети́на | имерети́н |
| Тв. | имерети́ном | имерети́нами |
| Пр. | имерети́не | имерети́нах |
имеретин — корень,
а — окончание.