| Произношение | изокли́на |
| Начальная форма | изокли́на |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 1-e склонение |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | изокли́на | изокли́ны |
| Рд. | изокли́ны | изокли́н |
| Дт. | изокли́не | изокли́нам |
| Вн. | изокли́ну | изокли́ны |
| Тв. | изокли́нойизокли́ною | изокли́нами |
| Пр. | изокли́не | изокли́нах |
изо — приставка,
клин — корень,
а — окончание.