| Произношение | изболта́ть |
| Начальная форма | изболта́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | изболта́ю | изболта́л | |
| жен. р. | изболта́ла | |||
| Ты | муж. р. | изболта́ешь | изболта́л | изболта́й |
| жен. р. | изболта́ла | |||
| Он | изболта́ет | изболта́л | ||
| Она | изболта́ла | |||
| Оно | изболта́ло | |||
| Мы | изболта́ем | изболта́ли | ||
| Вы | изболта́ете | изболта́ли | изболта́йте | |
| Они | изболта́ют | изболта́ли | ||
из — приставка,
болт — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изболта́ть |
| Прич. страд. прош. | избо́лтанный |
| Прич. кр. страд. прош. | избо́лтан |
| Прич. действ. прош. | изболта́вший |
| Дееприч. прош. | изболта́визболта́вши |